ЕНЕРГИЯ - Списание за оборудване, технологии и инженеринггодина IV, брой 6, 2012

Биогаз от пречиствателни станции

Биогаз от пречиствателни станции

Подобно на сметищния газ биогазът, получен при третиране на отпадъчни води, може да се използва за генериране на топлина и електричество. Открива се опция битовите отпадни води да се разглеждат не като проблем, а като ресурс. Утайките от градските пречиствателните станции са богати на органични вещества и след излизането им от пречиствателния процес могат да изиграят ролята на алтернативен източник на енергия. При използване на подходящите технологии те се превръщат в биогаз, който прави пречиствателната станция по-стабилна от икономическа, енергийна и екологична гледна точка. Това е добра възможност за общините да покрият част от разходите за дейности по третиране на отпадни води и утайки.

Биологичното пречистване с използване на активни утайки е ключов процес в дейността на всяка селищна пречиствателна станция за битови отпадни води. Освен пречистена вода, като резултат от дейността на пречиствателната станция се образуват и отпадъци – излезлите от процеса утайки. Тъй като представляват активна биологична маса, те са потенциален източник на неприятни миризми и патогенни микроорганизми. Това налага задължителното им третиране, стабилизиране, оползотворяване или комбинация от тях.

Утайки - по-добре ресурс, отколкото отпадък
Често допълнителната обработка на утайките изисква по-големи капиталовложения, отколкото процесите на пречистване на водата. Тази обработка може да включва разнообразни дейности като аеробна стабилизация, топлинно третиране, биотермично разлагане, обезводняване и пресоване, унищожаване на гнилостните микроорганизми с пастьоризиране, химично третиране, депониране и други. Изброените дейности изискват влагане на средства за оборудване и експлоатационни разходи. В тях утайките се третират като отпадък.

Съществуват и варианти, в които утайките играят ролята на енергиен ресурс и се оползотворяват като такъв. Един от тях е директното им изгаряне като гориво или стабилизиране и изсушаване в брикети. Това обаче е приложимо само за утайки с високо съдържание на органично вещество. По-широко приложим процес за градските пречиствателни станции е оползотворяването на утайките в анаеробна метанова ферментация, в резултат от която се получава биогаз. Горивото е с предвидимо и постоянно количество, често е с високо качество, а за по-ефективно му използване може да се включи в когенерация на електрическа и топлинна енергия (CHP) на място. Тя може да се използва за нуждите на станцията, на други близки обекти и на населени места. Според научни доклади енергията, съдържаща се в отпадните води е десет пъти повече от необходимата за третирането им.

Така производството на биогаз от ненужните утайки може не само да покрие част от консумацията на енергия от пречиствателната станция, но дори и да донесе печалба. Ето защо учени от БАН предлагат схемата с производство на биогаз да бъде включена в проектите за изграждане на нови и модернизиране на съществуващи селищни пречиствателни станции, които ще са над 350 до края на 2014г. До момента в България само две пречиствателни станции за битови отпадни води са включили в дейността си производство на биогаз от утайки - софийската пречиствателна станция при село Кубратово и тази в Горна Оряховица. Всички останали могат да се разглеждат като неизползван възобновяем източник на енергия.

Производство на биогаз от утайки в пречиствателни станции
Биогаз се образува в резултат на разлагане на органична материя под въздействие на различни микроорганизми при строги анаеробни условия (в отсъствие на кислород). Този процес е известен като гниене, ферментация или разлагане и е доста сложен. Състои се от четири етапа – хидролиза, киселинообразуване, ацетатобразуване и метаногенеза (метанообразуване). Хидролизата подготвя утайката за следващите етапи. Тя разрушава сложните връзки на полизахаридите, липидите и белтъците, превръщайки ги в по-прости съединения, разтворими във вода. Този процес протича достатъчно интензивно при голямо съдържание на вода. Сухият остатък трябва да е до 14%, ако е повече интензивността на хидролизата намалява. Във втория етап на киселинообразуване формираните преди това аминокислеини, мастни киселини и гликоза се преработват до по-прости съединения – киселини, алкохоли, СО2 и Н2. Образуването на тези съединения зависи от състава на първоначалната биомаса и следователно сумата и състава на произведения биогаз варира в зависимост от преработените материали. Основното на този процес е, че се образуват вещества с ниско молекулно тегло. В третия етап – ацетатообразуване, става преобразуване на киселините и алкохола в ацетат, водород и въглероден диоксид. В последната, четвърта фаза протичат два процеса на метанообразуване - ацетатът се разлага до метан (CH4), въглероден диоксид и вода, а въглеродният диоксид се редуцира от водорода до метан и вода.

Описаните по-горе процеси се извършва в метан-танкове, наричани още изгниватели или анаеробни биореактори. Произведеният биогаз се пречиства и съхранява в съдържатели за газ. Остатъкът след метанообразуването, който представлява отпадък от метан-танковете, се отделя и може да се оползотвори като подобрител на почвата в селското стопанство, при спазване на изискванията на Наредбата за оползотворяване на утайки от пречиствателните станции за нуждите на земеделието.

Качество на полученото гориво
Биогазът представлява смес от газове. В зависимост от състава на утайката и условията за протичане на метан ферментацията, съставът на биогаза се изменя по отношение на пропорциите на съставящите го газове. Обикновено биогазът съдържа 50-75% метан, 25-50% въглероден диоксид, 0-10% азот, 0-1% водород, 0-3% сероводород и 0-2% кислород. Полученият биогаз представлява калоричен горивен газ с добра енергийна стойност. За сравнение, тъй като метанът съставлява около 2/3 от биогаза и над 80-95% от природния газ, енергийната стойност (специфична топлина на изгаряне) на биогаза е 60-70% от тази на природния газ или около 7000kcal/m3, което никак не е малко за алтернативно гориво. Освен това 1m3 биогаз е еквивалентен на 0,7kg мазут и 1,5kg дърва за огрев. Казано по друг начин, енергийната стойност на биогаза е 4,5-7,5kWh/m3, на брикетите - 5,5kWh/kg , а на природния газ – 8,3kWh/m3.

Производство на електро- и топлоенергия чрез биогаз в пречиствателни станции
За схемите с производство на биогаз в селищните пречиствателни станции за битови отпадни води се препоръчва включване на полученото гориво на място в когенерационни системи, които произвеждат едновременно топло- и електроенергия. Основното предимство на когенерационната технология е, че има висок коефициент на ефективност в производството на двете форми на енергия при значителна икономия на гориво (около 40%) в сравнение с отделното производство на електричество и топлина. Това оказва значителен положителен ефект върху икономическия и екологичния профил на производството на енергия, както и на пречиствателната станция като цяло.

Основно гориво за когенерационни системи е природния газ. Напоследък обаче се разработиха и се предлагат достатъчно оборудвания, които работят с биогаз, сметищен газ, газ от пречиствателни станции или друг вид алтернативно гориво, например метан. Когенерационните системи на биогаз се построяват в близост до метантанковете и съдържателите на биогаз в пречиствателните станции. Тъй като биогаза се получава като страничен продукт при преработката на органични отпадъци, експлоатацията на когенерационни централи, работещи на това гориво е много печеливша от икономическа гледна точка.

Има различни видове когенерационни системи и всеки от тях си има своите предимства и предизвикателства. За сега най-широко разпространени са пет вида – с използване на газови турбини, микротурбини, парни турбини, бутални двигатели и горивни клетки. Използването на Стирлинг двигатели също се очертава като алтернатива, но все още сравнително нова и не добре изпитана.

Електрическата енергия, произведена от когенерационното оборудване, се използва за нуждите на пречиствателната станция или се включва в електроразпределителната мрежа. Топлоенергията пък се използва за отопление на сгради, за подготовка на топла вода за битови нужди или за технологични цели. Има и вариант за включване на тригенерационна система. При нея с използване на абсорбционен охладител топлината, произведена от когенерационната инсталация, може да се преобразува в трети вид енергия – охлаждащ флуид за технологични цели и за нуждите на климатизацията.

За условията на нашите пречиствателни станции специалисти споделят, че прилагането на схемата с производство на биогаз и СНР може да се затрудни от сравнително малкото органично съдържание на утайките, поради вливането на уличната канализация в общия отпаден поток. В такъв случай се препоръчва пренасочване към пречиствателната станция за битови отпадни води на допълнителни количества органични отпадъци, което ще увеличи органичното съдържание на утайките и ще доведе до желаната ефективност. Такива допълнителни потоци могат да дойдат например от близко разположени селскостопански обекти или от обекти на хранително-вкусовата промишленост. Така енергийният потенциал може да достигне нива дори за генериране на енергия за продажба към мрежата. Подобно решение води до големи ползи за общините и производствата в близост до пречиствателната станция. Ползите са предимно икономически – използване на алтернативен ресурс като източник на енергия и съкращаване на разходите, но също и екологични – намаляване на обема на отпадъците и улавяне на биогаза.

Правилно подбраното когенерационно оборудване ще позволи съкращаване на разходите за енергия, а в случаите на продажба на електроенергия в мрежата дори ще доведе до приходи за пречиствателната станция. В условията на скъпи горива и електричество общините търсят алтернативни методи за постигане на енергийна ефективност и независимост. Идеите, технологиите и инсталациите за получаване на биогаз, а след това и на електро- и топлоенергия, чрез оползотворяване на утайките от пречиствателните станции са едно възможно решение в тази посока.

Предизвикателства пред анаеробното разлагане и СНР в ПСОВ
Съвместното използване на анаеробно разлагане за производство на биогаз и когенерация за употреба на биогаза в производство на топло- и електроенергия водят до редица предизвикателства пред дейността на пречиствателната станция. Успешното производство, улавяне и оползотворяване на биогаз е технически сложна задача, която се нуждае от постоянно наблюдение и контрол. Затова съвременните пречиствателни станции трябва да разполагат с автоматични мониторингови системи, чрез които операторите да следят основните параметри и да контролират процесите. В анаеробните биореактори се следят много стриктно температурата и алкалната реакция на средата, защото бактериите са много чувствителни към тях. Важни са също така количеството утайка, водното съдържание, възрастта и жизнеността на микробните популации. Ако се излезе извън оптималните граници на параметрите, може да настъпи измиране на бактериите и последващо прекратяване на производството на метан. В такива случаи се образуват много вредните газове въглероден диоксид и миризлив сероводород. Това ще наруши не само производството на гориво, но и ще доведе до отделяне на неприятни миризми – друго основно предизвикателство пред анаеробното разлагане.

Следващ критичен фактор в съвместното протичане на биогазово производство и СНР на място в пречиствателната станция е правилното улавяне на биогаза (за да няма загуби и замърсяване на средата), неговото пречистване и сигурно съхраняване. Пречистването на биогаза е съществен етап, тъй като примеси в него, като вода, сероводород, хлор и силициеви въглеводороди могат да нарушат когенерацията. Някои СНР системи са много чувствителни към нивото на пречистване на биогаза. Микротурбините например могат да се увредят от остатъци на силициеви въглеводороди в горивото. Парните турбини пък изискват по-слабо пречистване на биогаза, тъй като парата е само посредник в процеса. Дизайна на когенерационната система и нивото на пречистване на горивото се решават още на етап проектиране и когато това се прави от експерти, описаните предизвикателства са лесно преодолими. По време на експлоатацията системата за контрол и операторските умения са от критична важност за успешната дейност на биогазовата инсталация, инсталацията за СНР и пречиствателната станция като цяло.