ЕНЕРГИЯ - Списание за оборудване, технологии и инженеринггодина XI, брой 7, 2019

Работим по всички значими проекти в големите електроцентрали

Разговор с инж. Петко Михайлов, Управител на Енергоимпорт-експорт ООД

Работим по всички значими проекти в големите електроцентрали

Инж. Петко Михайлов е завършил Белоруски политехнически институт със специалност електроинженер на електрически централи и подстанции. След това придобива юридическа специалност от Санкт-Петербургский государственный университет водных коммуникасии. Завършва и специалността Обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради в Технически Университет София. До 1996 година е изпълнявал длъжността Началник ЦЕХ "Електро" в ТЕЦ Марица Изток 2. Към момента Петко Михайлов е управител на Енергоимпорт-експорт ООД

Уважаеми г-н Михайлов, в началото на нашия разговор, бихте ли разказали за услугите, предлагани от Енергоимпорт-експорт в областта на Енергетиката?
Фирма Енергоимпорт-експорт е на пазара на услуги в Енергетиката от 23 години. Компанията предлага инженерингови услуги. Ние се насочихме към специфичен сегмент – ремонт на турбогенератори, силови трансформатори, електро двигатели, кабели, разпределителни уредби в електроцентрали, регенерация на трансформаторни масла.

Регенерацията на трансформаторни масла е една доста интересна тема, която може да се коментира дълго време. Повече от 90% от маслата, които се предлагат на пазара в световен мащаб не са "свежи", а са регенерирани масла. Технологията, с която нашата фирма разполага, е една от най-добрите съществуващи в момента на пазара. Тя работи без замърсяване на околната среда и без отделянето на специфични миризми. Понастоящем Енергоимпорт-експорт предоставя възможност за регенерация на трансформаторни и турбинни масла. В същото време, от една година разработваме проект, който цели да ни въведе на пазара с масла за тежката индустрия. Това включва секторите минен транспорт, минна техника и тежко товарни МПС-та.

В този смисъл, Енергоимпорт-експорт е ремонтно-монтажна компания в електрическите централи с превес на ремонтната дейност. Мога да кажа, че за тези 23 години работа, няма значим проект в големите електрически централи в България, в който да не сме взели участие.

От гледна точка на опита, който имате, как бихте коментирали развитието на енергетиката у нас? Как виждате перспективите в бъдеще?
Този въпрос няма еднозначен отговор. Аз не съм такъв оптимист, като уважаемата г-жа Теменужка Петкова – Министър на Енергетиката на Република България. По мое мнение, българската енергетика никога досега не е била в такова неясно положение. От една страна ние сме сериозно притиснати от изпълнението на Директива 75, която въвежда нови, по-високи екологични изисквания към горивните инсталации с мощности, по-големи от 50MW. От друга страна няма алтернатива на подлежащите на извеждане от експлоатация мощности, използващи въглища за гориво.

Не виждам на държавно ниво да има ясна и конкретна енергийна стратегия. Алтернатива, например, би било едно държавническо решение за изграждане на АЕЦ Белене, но с ясна позиция, ангажименти и срокове. След като прочетох условията в търга за избор на стратегически инвеститор, за съжаление разбрах, че и тази крачка е далече от такива държавнически решения.

По тази причина казвам, перспективата за българската енергетика е твърде неясна. Изкуствено се задържат също и цените и поради това в ценообразуването аз виждам заложена една бомба със закъснител.

По конкретно, какво е мнението Ви за централите в района Марица Изток, имащи ключово значение за нашата енергетика? Как виждате предизвикателствата, които стоят пред тях в технологично и екологично отношение?
Не мога да не бъда горд от техническото състоянието, в което се намират ТЕЦ Марица изток 2, AES-3C Гълъбово. Като стана въпрос за ТЕЦ-2, там големият проблем, който се трупа вече с години, е сериозното задлъжняване на централата. Този сериозен казус трябва да бъде решен във възможни най-кратки срокове от отговорните институции, важното е, че решение на този проблем има, нужно е единствено желание от страна на отговорните институции. Изостават с експлоатационното си ниво КонтурГлобал Марица Изток-3, където икономията на средства за ремонти води до увеличена аварийност и влошаващо се експлоатационно състояние. ТЕЦ Брикел е за спиране и извеждане от експлоатация.

С много труд и с много усилия се поддържат съоръженията и в Мини Марица Изток. Това най-вече е резултат от това, че цената на въглищата не е променяна от години. Налице са също и неуредени финансови отношения между Централите и Мини Марица Изток. Трябва вече да приемем, че цената на невъзобновяемите енергийни източници в световен мащаб ще расте. И това е закономерна тенденция на пазара. Въпреки, че политически все още се спира този естествен растеж на цените, според мен това ще бъде само временно.

В Централите на комплекса Марица Изток работят висококвалифицирани специалисти, и това е богатство, което трябва да се пази и да се развива. За да могат те да оцелеят и да продължат да работят, е необходимо да се проведе целенасочено техническо обновяване. Вероятно, ще се наложи Централите да минат на свръхкритични параметри на парата. Това ще изисква сериозно технологично обновяване. Но това е един от реалните пътища за постигане на новите, по-високи екологични норми, изисквани от Директива 75 на Европейския Съюз.

Споменахте, че висококвалифицираните специалисти имат ключово значение. Срещате ли трудности в това отношение, както при Вас, така и от страна на Централите? Какви според Вас са пътищата за осигуряване на необходимата професионална подготовка?
Наскоро имахме среща с представители на ръководството на КТ ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток-3. Започнах тази среща с въпроса защо те, по-големите компании, ни взимат хората. Досега имаме вече шест такива случая. От една страна ние даваме възможност на младите инженери да се дипломират, да завършват магистратури, да натрупат опит, а след това големите компании ни ги взимат, предлагайки им поне 70% по-високо заплащане. Това, че ние не можем да осигурим подобно заплащане означава, че сме подценили ценовите си предложения за ремонти и поддръжка в същите предприятия.

Разбирам, че има свобода на движение на работната ръка. Но трябва да съществуват и някакви принципи, защото за нас е трудно да подготвяме кадри, които после губим. Това са сериозни инвестиции, които очаквам да се връщат именно при нас, след като вече сме ги направили. От друга страна, ако не ги правим, изводът е ясен. С какъвто материал разполагаме, такъв ще използваме. Или ставаме, като БСФС, или трябва да поддържаме и непрекъснато да подобряваме нивото си. А затова са необходими средства и целенасочена стратегия за създаване на браншова норма за цената на труда в нашия отрасъл. Така ще се поставят рамки за изолиране на нелоялната конкуренция.

Само така можем да инвестираме в обучението на персонала, в по-високото заплащане и в по-добрите условия на труд. Мисля, че това е разковничето и то е в ръцете на всички нас, които четат това професионално издание.

В заключение, за читателите на списание Енергия ще бъде интересно да научат какви ще бъдат приоритетите на Енергоимпорт-експорт през следващите години?
Като най-основен приоритет е да съхраним, това което сме постигнали. Времената са трудни за ремонтните компании. Като цяло, останахме малко. Все повече гледаме за вероятна диверсификация на дейността, за да оцелеем. А българските централи ще трябва да си внасят ремонтчици. Например от Полша, от Германия, от Румъния. Естествено при други условия и в други финансови рамки.