ЕНЕРГИЯ - Списание за оборудване, технологии и инженеринггодина XI, брой 4, 2019

Интелигентните електромери водят до оптимизация и по-качествена мрежа

Разговор с г-н Пламен Младеновски, Директор на дирекция “Елекроенергетика и топлоенергетика” в КЕВР

Интелигентните електромери водят до оптимизация и по-качествена мрежа

Г-н Младеновски, от първи юли потребителите ще могат да си инсталират умни електромери. Бихте ли разказали повече за това на читателите на списание Енергия?
Това е първата стъпка в закона, която предвижда по-малките потребители, между 50 и 100kW, да могат да инсталират такива електромери. Големите консуматори над 100kW вече са оборудвани с такъв тип интелигентни устройства и могат да следят в реално време потреблението си и да управляват товарите си.

Границата от 50 до 100kW инсталирана мощност обхваща по-скоро малките производства. Те до момента ползваха стандартизирани товарови профили, изготвени от ЕРП-тата, и независимо от потреблението си, нямаше как да оптимизират товарите, така че да потребяват енергия в часовете с най-ниски цени. С новата стъпка те ще имат възможност за проследяване в реално време и за управление на портфолиото си.

Тук все още не говорим за интелигентни електромери, които всеки може да се сложи в къщи. Първоначалната идея на закона беше такава, но тъй като това изисква сериозни софтуерни решения, имаше сериозен отпор от страна на разпределителните дружества.

Интелигентните електромери са приложими на свободния пазар, а не на регулирания, защото там имаме дневна и нощна тарифа. При свободния пазар пиковете са най-скъпи, а те съвпадат с потреблението на битовия потребител – сутрин от 7 до 10 часа и вечер от 18 до 22 часа или от 19 до 23 часа, в зависимост от сезона. Затова ползата от тези електромери е на свободния пазар, ако потребителят оптимизира потреблението си и не употребява енергия в тези пикови часове, когато всички други го правят.

На този етап какъв процент потребители очаквате да направят тази стъпка?
Не разполагаме с точен брой, но смятам, че по-голямата част от потребителите, които са на свободния пазар с инсталирана мощност между 50kW и 100kW, ще направят тази стъпка. Тя ще бъде продиктувана по-скоро от търговците на електрическа енергия, които ще ги информират за тази опция и за очакваните спестявания. Те най-вероятно ще им предложат и по-ниски цени при наличието на електромери, с които онлайн могат да се следят и да се прогнозират товарите.

По този начин и по-малките предприятията ще могат да оптимизират потреблението си с цел по-ниски разходи. Това е изключително важно за тях, защото електроенергията представлява сериозен дял в крайната цена на техните продукти, които по този начин ще станат по-конкурентоспособни.

Споменахте, че са необходими сериозни софтуерни решения. Бихте ли разказали по-подробно какви софтуерни промени ще изисква това по-масово навлизане на умни електромери?
Електроразпределителните дружества работят и изграждат нови софтуери с възможност за повече комуникационни канали, за набиране на повече данни в реално време. В момента, поради липса на голямо количество канали, те имат възможност да получават данните в реално време, но ги извличат веднъж на ден или на 12 часа. Това трябва да се промени, т.к. няма как да се реагира, ако данните се виждат с голямо закъснение. Затова сме заложили прагът на закъснение да не бъде повече от 15 минути.

В момента тенденциите в Европейската комисия са насочени именно към такова онлайн управление на потреблението. Има много решения, като например IoT. Предлагат се дори софтуери за автоматично управление на товарите, които, в зависимост от цените, по предварително зададени критерии, управляват работата на пералня, бойлер и т.н. онлайн. Тенденцията към такава свързаност поражда и основателни притеснения за външна намеса. КЕВР не е компетентен орган в областта на киберсигурността, но има актива позиция и участва в няколко конференции по тази тема, организирани наскоро.

Във връзка с битовите потребители, това до каква степен ще повлияе за по-ниски разходи и една добра енергоефективност на техните жилища?
Специално по отношение на енергоефективността едва ли ще се отрази. По-скоро би повлияло за постигане на ниски енергийни разходи. Вече се взимат някакви решения за управление на товарите, т.е. когато се либерализира пазарът, битовата енергия ще бъде най-скъпата енергия. Тогава, в пиковите часове, се получава недостиг на енергия и цената е най-висока.

А как виждате ползите от въвеждането на умни електромери за самите електроразпределителни дружества?
Безспорно, електроразпределителните дружества също имат голяма полза. Първо, намаляват се разходите за отчитане – всичко е дистанционно и няма нужда от инкасатори, които да ходят и отчитат. Намаляват се кражбите на електроенергия, тъй като всичко вече се вижда онлайн.

Например, в момента EVN инсталира навсякъде такива електромери, дори и на битовите потребители. Данните за потреблението се извличат всеки ден и се сверяват с балансовото мерене. Софтуерът анализира допустимия процент на загуби и на трансформация. Ако има големи разлики, веднага се вижда, че след този трафопост има някаква нередност. Екипите на дружеството отиват на място и всички, които са надолу по веригата, се проверяват и се намира къде евентуално има нерегламентирано ползване на електроенергия.

Друг е въпросът, че самите потребители не могат да виждат тези данни. Проблемът е единствено в осигуряването на достъп до данните, защото той изисква сериозни технически решения. И именно натам трябва да бъдат съсредоточени усилията на ЕРП-тата, за да може сега да започнат от 50kW, догодина - да свалят прага на 30kW и така до 2-3 години и битовите потребители да могат в реално време да следят какво потребяват. Това е бъдещето.

Съществена непряка полза за ЕРП-тата ще бъде и оптимизацията на техните разходи. Не трябва да се очаква това да доведе до директно намаляване на цените на електроенергията, а по-скоро - до повишаване качеството на услугата. Оптимизираните разходи, ще позволят повече инвестиции в поддръжката на софтуерите и развитие на интелигентната мрежа. Това включва не само електромери, които да събират информация за потреблението, но също така да сигнализират за качеството на напрежението, с което много по-лесно да се установяват проблемните участъци в мрежата.

В заключение, бихте ли споделили с какво темпо очаквате да се осъществи преходът към такива мрежи в страната?
Вече е направена първата стъпка. Трудно е обаче да се предвиди какво ще бъде темпото, но дори в развити европейски страни тези мрежи все още не са завършени. Моделът не е завършен, тъй като електропреносните мрежи в Европа все повече започват да се използват като мрежи за резервни доставки и подсигуряване. Там активно се работи по изграждането на локални мрежи с локални източници, ползващи ВЕИ, батерии и т.н. Това кара съответните компании да се колебаят дали си струва да инвестират за подобен вид услуги, но като цяло тенденцията е в тази посока. У нас, дори и да се забави темпото, идеята като цяло вероятно ще продължи да се развива.

При изграждане на интелигентни мрежи в европейските страни има още едно условие. Там местните регулатори, предвид чувствителността на хората към цените на електрическата енергия и предвид местните нужди, могат да налагат срокове и да управляват този процес. Ние като регулатор също искаме да направим това плавно и на етапи, като се съобразяваме с местните условия. Не искаме да повтаряме казуса с фотоволтаичните панели, когато като държава първи си изпълнихме целта, но това стана през годините, когато ВЕИ-технологиите не бяха развити и бяха най-скъпи. Ако бяхме изчакали, можеше получим санкции от Европейската комисия, но разходите за зелена енергия сега щяха да са пет пъти по-ниски.