Европейска енергийна стратегия 2050

Енергийна инфраструктура и възобновяеми източници

Европейският съюз следва дългосрочна стратегия до 2050г. за намаляване на парниковите емисии, преминаване към екологично чисти и възобновяеми източници на енергия, както и повишаване на енергийната ефективност, която се очаква също да доведе до дългосрочни ползи за икономиката и намаляване на енергийната зависимост на Европейския съюз от вноса на горива и електричество. Вече се забелязва значителен напредък по отношение на целите, заложени в Енергийна стратегия 2020, като е разработена Рамката в областта на климата и енергетиката за 2030г., която предвижда инвестиции в иновации, обновяване на енергопреносните мрежи и интегрирането им, така че Вътрешният енергиен пазар да се превърне в енергиен съюз. Различни европейски институции подпомагат напредъка в тази насока чрез финансиране, законодателни мерки, улесняване на административни процедури.

Енергийна стратегия 2050 е дългосрочен проект на Европейския съюз, свързан с намаляването на въглеродните емисии и преминаване към по-екологичен енергиен сектор, като същевременно се осигури надеждност и конкурентоспособност при доставките на енергия. Това е свързано с инвестиции в нисковъглеродни технологии, електроенергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност. Осъществяването на стратегията е свързано с обновяване на инфраструктурата, което се налага след 30 или 40 години експлоатация, с модерни екологични съоръжения. Очаква се също да се постигне максимална интегрираност на енергийния пазар, така че енергия да се произвежда там, където това е най-евтино, и тя да достига до местата, където има най-голяма нужда. Това ще помогне и при справянето с временен недостиг на електроенергия, причинен от спад в местното производство от възобновяеми източници, щети от природни бедствия или в резултат от терористична атака.

Стратегията за нисковъглеродна европейска икономика предвижда до 2050г. намаляване на въглеродните емисии с 80-95% спрямо 1990г. , като се очаква до 2030г. те вече да са намалени с 40%, а до 2040 с 60%. За това трябва да допринесат всички сектори на икономиката, като в зависимост спецификите и технологичното развитие на всеки от отрасъл са предвидени различни резултати, като най-много се залага на енергийния сектор, основно заради постепенната замяна на изкопаемите горива с възобновяеми източници на енергия и разработването на интелигентни електропреносни мрежи за осигуряването на максимална ефективност.

Целите, засягащи енергетиката и промените в климата, които лидерите на ЕС са си поставили през 2007г., включват намаляване на парниковите емисии с 20% спрямо нивата от 1990г., увеличаване до 20% на дела на електроенергията от възобновяеми източници, 20% подобрение на енергийната ефективност. За да постигне тези резултати, Европейският съюз въведе Системата за търговия с въглеродни емисии, заложи цели при намаляване на емисиите от отделните държави членки, както и цели за отделните държави по отношение на дела електроенергия от възобновяеми източници и насочи своята подкрепа и финансиране към технологичните иновации и енергийната ефективност.

Климата и енергетиката до 2030г.
Рамката в областта на климата и енергетиката за 2030г., приета от Европейския съвет през октомври 2014г., има за цел да насърчи частните инвестиции в нови тръбопроводи, електрически мрежи и нисковъглеродни технологии, като заложените очаквания се основават на икономически анализ на възможностите за постигане на плановете за развитие до 2050г. Предвижда се намаляване на парниковите емисии с 40% спрямо 1990г., увеличаване на възобновяемите източници до 32% от производството на електроенергия, повишаване на енергийната ефективност с поне 32,5% и подкрепа за развитието на свързаността на вътрешния енергиен пазар с 15%. Тези цели ще бъдат постигнати, като се реформира Схемата за търговия с емисии, въведат се нови индикатори за конкурентоспособността и сигурността на енергийните мрежи и се търсят идеи за нови системи за управление, основаващи се на национални планове за конкурентна, сигурна и устойчива енергетика. При нуждите от финансиране се забелязва изместване от оперативни разходи към разходи за инвестиции. Изпълнението на дългосрочните енергийни стратегии ще постигне не само по-добри екологични показатели, но и по-голяма стабилност на европейската енергетика, намаляване на зависимостта є от вноса на горива, понижаване на цените, както и осигуряване на работни места във връзка с осъществяването на проектите. Според доклада за постигнатите резултати за целия Европейски съюз, публикуван през 2017г., повечето държави са осъществили голям напредък в увеличаването на дела на електроенергия от възобновяеми източници, макар че всички трябва да положат повече усилия, за да достигнат зададените цели, особено в транспортния сектор.

През ноември 2016г. Европейската комисия приема нов пакет мерки, наречен Чиста енергия за всички европейци, за осигуряване на законодателна рамка на прехода към чиста енергия, което е важна стъпка към изграждането на Енергиен съюз на Европа. Тези мерки засягат енергийната ефективност, производството на енергия, опростяване на системата за означение на енергийно ефективни продукти, енергопреносната мрежа, изискванията при строителството и обновяването на сгради.

Енергийната инфраструктура на Европа
Основно за осъществяването на прехода към устойчива енергетика при производството от възобновяеми източници е обновяването на енергопреносната мрежа с по-екологични съоръжения и изграждане на връзки между енергийните мрежи на различните държави, така че вътрешният енергиен пазар да се превърне в Енергиен съюз, при който да няма бариери при преноса на енергия, което ще доведе до повишаване на енергийната ефективност и повишаване на надеждността на доставките на енергия въпреки непостоянния характер на производството на електричество от възобновяеми източници. Възобновяемата енергия допринася за петте измерения на Енергийния съюз, а именно енергийна сигурност, интегриране на пазара, енергийна ефективност, намаляване на въглеродните емисии, разработване на иновации – ЕС държи 30% от световните патенти при възобновяемите източници на енергия.

Към момента енергийната инфраструктура на Европейския съюз е свързана само частично, което предотвратява свободният поток на енергията между различните държави, докато споделянето є чрез модерна енергопреносна мрежа би създало по сигурна, устойчива и достъпна система. По-този начин държавите биха могли да осигурят надеждно електрозахранване на домакинства, фирми и болници, което би било особено благотворно за периферните или островните части на ЕС, които са силно зависими от вноса на енергия, често от страни извън ЕС. На отдалечени и изолирани места се намират също някои съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници и модернизиране на мрежата би довело до по-ефективно разпространение и използване на произведената в тях енергия.

Проекти от общ интерес
Според изчисления на Европейската комисия, до 2030г. трябва да се инвестират 200 милиарда евро в електропреносна мрежа и газопроводи, като според експерти в областта само част от инвестициите са пазарно обосновими и с частни средства ще бъдат финансирани приблизително половината от необходимите инфраструктурни проекти, като чрез Trans-European Networks for energy strategy (TEN-E) с обществени средства ще бъде финансирана част от предвидената нова инфраструктура. На всеки две години ЕС изготвя списък с Проекти от общ интерес, като включените в него проекти могат да се възползват от ускорено издаване на разрешителни и правото да кандидатстват за финансиране от фонда Механизъм за свързване на Европа (МСЕ), който разполага с 30 милиарда евро за подпомагане на енергийната, транспортната и дигиталната инфраструктура между 2014 и 2020г. През юни 2018г. беше решено работата на фонда да продължи и в периода 2021-2027г. с бюджет от 42,3 милиарда евро, от които 8,7 милиарда са предвидени за инфраструктурни инвестиции. Проектите, които биват включвани в този списък, трябва значително да допринасят за прилагането на стратегията за развитие на енергийната инфраструктура, като предимство имат райони, които изискват спешно инфраструктурно развитие, за да свържат страни от ЕС, които към момента са изолирани от Европейския енергиен пазар, както и проекти, при които се заздравява съществуваща трансгранична връзка или към мрежата се интегрират възобновяеми източници на енергия. За да има максимална прозрачност по отношение на проектите в този списък, е направена карта, която съдържа информация за географското им положение, плана за осъществяването им и предвидените ползи от тях. Последният списък, публикуван през ноември 2017г., съдържа 173 проекта, от които 106 за пренос или съхранение на електричество, 4 за въвеждането в експлоатация на интелигентни мрежи, 53 за газ, 6 за нефт и 4 за трансгранична мрежа за въглероден диоксид. На 15 октомври 2018г. Започна кандидатстването за включване в списъка на Проектите от общ интерес, засягащи електричеството.

TEN-E се фокусира върху свързването на енергийните инфраструктури на страните от ЕС и в тази връзка са идентифицирани девет приоритетни коридора и три тематични области, засягащи целия Европейски съюз. Приоритетните коридори преминават през поне две страни от ЕС и се нуждаят от спешно инфраструктурно развитие, свързано с електричество, газ или нефт.

Приоритетните коридори за електричество засягат преноса на електроенергия, произведена в северните морета, към континенталния бряг, свързването на електропреносните мрежи на северната и южната част на Западна Европа, свързване на северната и южната част на Източна Европа, свързването на електропреносните мрежи на прибалтийските държави. Приоритетните коридори за пренос на газ засягат свързването на северната и южната част на Западна Европа, свързването на северната и южната част на Източна Европа, Южния газопроводен коридор, свързващ Средна Азия със Средиземноморието, както и свързването на газопреносната инфраструктура на прибалтийските държави и Финландия. Единственият приоритетен коридор, свързан с нефт, засяга връзките за доставка на горивото в централна Източна Европа.

Тематичните области са пускане в експлоатация на интелигентни енергопреносни мрежи, чрез които по-добре да бъдат интегрирани възобновяемите източници на енергия, електрически „магистрали“, които да позволяват преноса на електричество на големи разстояния през Европа, и трансгранични мрежи за пренос на въглероден диоксид.

Природният газ и преходът към възобновяеми източници на енергия
Производството на нефт и газ в ЕС намалява, което налага разработването на местни възобновяеми източници на енергия, като в зависимост от специфичните си обстоятелства, всяка страна разчита на различен микс от възобновяеми и конвенционални (основно природен газ) източници на енергия. Европейската комисия е разработила законодателна рамка относно безопасната и екологична експлоатация на залежи от шистов газ. Природният газ е важен за прехода от изкопаеми към възобновяеми източници на енергия, тъй като той се използва за резервни капацитети за производство на енергия, когато това от възобновяеми източници намалява. Форумът в Мадрид се събира един или два пъти годишно и е създаден от Европейския съюз, за да обсъжда създаването на вътрешен пазар на газ. В момента сред темите на форума са трансграничната търговия с газ и облагането му с мита, управлението на ограничените по капацитет съоръжения за пренос и други технически и търговски пречки пред постигането на вътрешен пазар на газ.

По отношение на пазара на едро за газ и електричество, с цел да се предотвратят манипулации на цените, ЕС въведе регулации против използването на вътрешна информация или разпространението на невярна информация относно предлагане, търсене и цени. Достъпът до трансграничната електропреносна мрежа трябва да бъде предоставян на всички компании, но в определени случаи, например особено рисковани инвестиции, нови съоръжения може да бъдат считани изключение от това правило, но при спазване на определени условия на ЕК.

По отношение на вътрешния енергиен пазар, Европейският съюз е въвел регулаторни мерки срещу монополите при доставчиците на газ и електричество. Развитието при възобновяемите източници на енергия налага изменение на пазара и насърчаване на инвестициите в технологии, които да компенсират непостоянното производство на електричество, например решения за съхранение на електроенергия. Чрез укрепването и развиването на енергийната инфраструктура между държавите членки, енергия ще може да бъде произведена в една страна и да бъде продадена в друга, чрез което ще се стимулира конкуренцията, ще се разшири изборът на доставчици и ще се поддържат приемливи за потребителите цени. Мерките, предложени от ЕК през 2016г., предвиждат държавна намеса в пазара само когато това е наистина необходимо, както и по-тясно сътрудничество между държавите при предотвратяване и справяне с кризи.

Към момента държавните власти във всяка отделна страна се занимават с предпазването на енергийни съоръжения от природни бедствия, терористични атаки или криминални посегателства, които могат да повредят критична за целия ЕС енергийна инфраструктура, но тъй като последиците от подобни инциденти могат да бъдат усетени и отвъд границите на съответната държава, ЕС разработва подход за справяне с такива ситуации, който да се прилага на цялата му територия. Европейската програма за критична европейска инфраструктура (European Programme for European Critical Infrastructure Protection – EPCIP) цели да създаде процедура, предназначена за енергийния и транспортния сектор, която да идентифицира критичната инфраструктура и да разбере как тя да бъде предпазена по-добре. Тя е насочена също към създаването на Critical Infrastructure Warning Information Network (CIWIN) – интернет комуникационна система за обмен на информация, изследвания и най-добри практики. От 2007г. досега EPCIP е финансирала над 100 проекта за запазване на критична инфраструктура. EPCIP също така сътрудничи със страни от Европейската икономическа зона и Европейската асоциация за свободна търговия.