ЕНЕРГИЯ - Списание за оборудване, технологии и инженеринггодина XI, брой 3, 2019

Нуждаем се от млади ядрени специалисти

Разговор с инж. Емил Томов, Началник отдел "Анализи на безопасността и нови мощности" в Риск инженеринг АД

Нуждаем се от млади ядрени специалисти

Г-н Томов, каква е ролята и какви са перспективите за развитие на компаниите, оказващи техническа поддръжка на ядрената енергетика в България?
Ядрената индустрия е високотехнологичен отрасъл, който обхваща широк спектър от технологични процеси и системи, подлежащи на постоянно усъвършенстване чрез внедряване на съвременни иновативни решения. От тази гледна точка отрасълът осигурява принципна възможност за професионална реализация за почти всички специалности от инженерните и природните науки. Специално за България възможностите се определят от спецификата на националната ядрена програма. В енергийната област програмата включва три етапа от жизнения цикъл на ядрени енергийни блокове - изграждане, експлоатация и извеждане от експлоатация, заедно със съпътстващите дейности. Ядреният сектор и особено енергийната му част е с изключителна обществена значимост и в същото време, подобно на аналогични сфери като авиация, флот, въоръжени сили и т.н., притежава вътрешно присъщи потенциални рискове, които трябва да са под непрекъснат контрол.

Кое прави един ядрен инженер добър специалист?
За да бъде добър един ядрен инженер, той трябва първо да бъде добър инженер, а след това и добър ядрен специалист. Широкият кръг от познания, които придобиват тези специалисти, ги прави особено ценни за ядрения сектор, но не само за него. Именно в това се корени и един от кадровите проблеми на ядрения сектор и то не само у нас, а и в световен мащаб. Поради това, че е необходимо ядрените специалисти да притежават много добра базова подготовка, комбинирана със специфични познания, те са трудни за създаване, но много лесни за губене, защото в общия случай е безпроблемно да се пренасочат към друг инженерен сектор.

Каква е реализацията на ярените специалисти?
Ядрените специалисти в България могат да намерят реализация в няколко направления. Първото и най-очевидното е АЕЦ „Козлодуй", където могат, след допълнително специфично обучение, което завършва с полагане на съответните изпити пред лицензиращия орган, да станат част от една група много добре подготвени специалисти, които отговарят за управлението на ядрените ни реактори. За ядрените специалисти, които предпочитат инженеринговата дейност, полето за развитие са проектантските и инженерингови фирми, включително и чужди с представителства у нас, които работят както за българския, така и за международния пазар. Това са фирми като “Риск инженеринг” АД, ЕНПРО Консулт, AREVA, Westinghouse, WorleyParsons и много други.

Има ли достатъчно специалисти у нас?
Последният път, когато се заговори по-сериозно за строителството на АЕЦ „Белене", изведнъж се оказа, че нямаме достатъчно специалисти. А добри ядрени специалисти, на които да можем по-късно да се доверим, не се произвеждат за година-две. Днес големите потребители на кадри се стараят да имат непрекъснато попълнение от млади специалисти, за да не се получава голяма възрастова разлика и дупки в попълненията. Въпреки това, без ясно изразената държавна позиция, секторът, поне от гледна точка на създаването на кадри, ще има сериозни затруднения.

Каква е ролята на “Риск инженеринг” и на останалите компании?
Компаниите играят важна роля за безопасната експлоатация на АЕЦ Козлодуй. От извършваните от анализи и проекти до голяма степан зависи изпълнението на нормативните изисквания към експлоатацията на централата. Компаниите са изграждани експертно и кадрово в течение на десетилетия и са постигнали световно ниво в своята дейност. Българските компании имат на местния пазар голямото предимство да предоставят продукти на световно ниво на приемливи цени. Те са добре запознати и с основния потребител на тяхната дейност - АЕЦ Козлодуй.

В наши дни се забелязва значителен отлив от млади специалисти, желаещи да се усъвършенстват в тази област, като това е тенденция не само в България. Перспективата да се загубят ядрени знания би трябвало да обезпокои енергийната общност, като се предприемат съответни мерки на държавно ниво.

Въпросът е по какъв начин да се подпомогнат частните компании, които поддържат високо квалифициран персонал в условията на все по-малко възлагани дейности.

Има ли приемливо решение, което би могло да се сложи на масата и да се дискутира?
Добро решение би било тези специализирани фирми да се регистрират и да работят като организации, предоставящи услуги за техническа и научна поддръжка. Тези фирми предоставят услуги в ролята си на TSO (технически и научни организации за подкрепа) на националните регулаторни органи в областта на ядрената енергетика, за да им помогне в постигането на възможно най-високо ниво на ядрена безопасност и сигурност в рамките на лицензирането и въвеждането в експлоатация на подобрения в предприятията. Като частни компании, предоставящи услуги на операторите на преносни системи, те ще се ангажират с принципа на независимост от собствениците, операторите, доставчиците и регулаторните органи и ще се ангажират да поддържат най-високо ниво на експертни познания в областта на ядрената безопасност.

В съответствие със законовото или договорното си задължение, външната поддържаща организация трябва да поддържа най-съвременните познания и експертиза, и адекватно разбиране на проблемите на безопасността като цяло. Дейностите в областта на научноизследователската и развойна дейност (R&D) обикновено са важна част от работата му, тъй като те представляват добър начин за изграждане на напреднали експертни познания и за обучение на нови експерти. Тя може също да осигури известна гаранция за непрекъснатост на експертния опит в организацията. Освен това, една организация за научноизследователска и развойна дейност разполага с достатъчно персонал, за да отговори на промените в търсенето на техническа и научна подкрепа, и разполага с инфраструктура за извършване на необходимите тестове или регулаторни изследвания.

Външната поддържаща организация трябва да разполага с достатъчен брой квалифицирани и компетентни служители, които да изпълняват функции за техническа поддръжка във всички свои функционални области на отговорност.

Какви разходи предполага това?
От съществено значение е наличният бюджет да е стабилен и достатъчен, за да може Външната поддържаща организация да изпълни своята роля като подкрепа на регулаторния орган и да осигури дългосрочна наличност на експертни познания и способности в областта на безопасността. Това усилие за поддържане на високо ниво на експертиза включва много елементи, които се нуждаят от значителна бюджетна подкрепа, като изследвания за безопасността, придобиване на съвременно оборудване, обучение на персонала и обмен на знания с външни партньори, и експерти от други организации и държави. Оперативният бюджет на оператора на преносна система трябва ясно да очертае нуждите от обучение и развитие в тях, както и предвидени научноизследователски дейности, като се гарантира, че равнището на инвестициите е адекватно за посрещане на краткосрочните и дългосрочните нужди на организацията. Необходимо е бюджетните нужди на Външната поддържаща организация да се преразглеждат периодично с оглед на нововъзникващите нужди и с оглед на промените в средата, в която тя функционира.

Инфраструктурните нужди на Външната поддържаща организация са част от процеса на управление и планиране на организацията. Офисът и помещенията за обучение и съоръжения, ИТ оборудването, хардуерът и софтуерът, поддържащи технически и научни оценки и прегледи, достъпът до лаборатории със специализирано оборудване за подпомагане на оперативните дейности на Външните поддържащи организации, системите за записване и база данни, както и поддържащите съоръжения са част от инфраструктурните нужди.

При изпълнението на своите дейности, тези поддържащи организации трябва да бъдат подпомогнати от регулиращия орган при получаването на компютърни кодове, свързани с провеждането на анализи, информация за обучения и други мероприятия на международните организации в областта на експлоатацията и безопасността на ядрени съоръжения и т.н.