ЕНЕРГИЯ - Списание за оборудване, технологии и инженеринггодина XI, брой 3, 2019

Развиваме уникална мрежа от знания за ядрената енергетика

Разговор с Проф. Янко Янев, Директор на Виенския Център за Ядрена Компетентност

Развиваме уникална мрежа от знания за ядрената енергетика

Проф. Янко Янев е роден през 1949 г. Дипломира се със специалност "Радиохимия" на Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 1973 г. Защитава докторска дисертация за влиянието на атомните централи върху околната среда. През 1991 г. става Председател на Правителствена комисия по оценка на състоянието на атомната енергетика и АЕЦ Козлодуй. В продължение на шест години Янко Янев ръководи Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) (предшественик на настоящата Агенция за ядрено регулиране) и заема важни международни длъжности, между които заместник-председател на Борда на управителите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), вицепрезидент на Трети комитет на ООН по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Председателства международни конференции на Г-24, групата CONCERT на контролните органи по ядрена безопасност в Европа и др. Бил е член на Държавната комисия за енергийно регулиране, енергиен консултант на Българо-руската инвестиционна банка и член на български и международни асоциации работещи в областта на енергетиката. Член е на Нюйоркската Академия на науките, на Американското и Европейското ядрени дружества и др. Автор е на повече от 150 научни публикации, доклади на конференции и др. През 2002 г. основава програмата на Агенцията за управление на ядрените знания и е нейн ръкводител до 2012 година. От 2012 година е Директор на Института за управление на ядрените знания във Виена.

Уважаеми проф. Янев, в началото на нашия разговор, бихте ли представили накратко ръководения от Вас Виенския център за ядрена компетентност?
Виенският Център за Ядрена Компетентност (VINCC) е създаден през 2014г. като асоциация на експерти работили години наред в Международната Агенция за Атомна Енергия. Към центъра се асоциират технически университети от Австрия, Русия, САЩ, Япония, Международната Академия за Ядрена Енергия (INEA) както и редица компании със солидна експертиза и опит в използването на ядрената енергия за мирни цели и радиационната защита. В Консултативния съвет на Института са поканени световно известни специалисти доказали се в своите страни в различни проекти.

В този смисъл центърът е уникална международна организация, която си поставя няколко много важни цели. Той се стреми да бъде международна мрежа на знания на индустриални и научни организации с компетентност и експертиза за безопасна, икономически ефективна и устойчива ядрена енергетика. Центърът помага в областта на ядрената инфраструктура на страните които сега навлизат в ядрената област но и високо технологични ядрени страни като Русия, Япония, ОАЕ и др. във съхранението и управлението на ядрените знания. Важна цел на центъра е да организира и предава знанието на цяла плеяда от експерти от МААЕ във важни области от използването на ядрената енергия. И не на последно място VINCC е научен клъстер на фирми, научни организации и университети които разработват и предоставят услуги в сертифициране, и обучение на специалисти от различни страни в Европа, Азия и Средния Изток.

ВИНСС има зад гърба си различни проекти с МААЕ, Рос-Тех Академия, РосАтомСервис, Международния Център за Теоретична Физика в Триест (ICTP), Международния Институт за Системен Анализ(IIASA), Федералната Агенция за Ядрено Регулиране на ОАЕ(FANR), Московския Институт за Инженерна Физика и др.

През 2017 година, по покана на БУЛАТОМ, международен екип от експерти на ВИНСС разгледа въпроса за рисковете при довършване на АЕЦ Белене и взе участие в обсъжданията в Парламентарната Комисия по Енергетика на България, с ФОРАТОМ в Брюксел и на други конференции свързани с развитието и завършването на проекта.

Като техническо списание, бихме искали да Ви попитаме как виждате развитието на ядрените технологии в днешно време? Какви са съществените разлики по отношение ефективността на съоръженията и тяхната безопасност?
Ядреното знание и ядрените технологии заемат ключово място в съвременния свят. Понякога се опитвам да си представя как би изглеждал света ако няма ядрени технологии? Няма да има 15% от електроенергията, няма да има лъчева терапия на ракови заболявания, няма да има скенери, ядрено магнитен резонанс и редица други съвременни технологии в медицината и селското стопанство. Може би мнозина биха се радвали ако нямаше ядрени самолетоносачи и ядрени подводници, може би нямаше да има Хирошима, Чернобил и Фукушима. Но дали света щеше да бъде по спокоен и мирен без стабилизиращото въздействие на ядрени технологии? Може би досега да сме се унищожили с биологично или химическо оръжие? Нямам еднозначен отговор, но ядрената наука и технологиите свързани с нея в цялостен план оказаха повече позитивно влияние върху развитието на цивилизацията, в различни области на политиката, енергетиката, здравеопазването и селското стопанство. Самия факт че 171 страни членуват в МААЕ и желаят да получат достъп до ядрено знание и технологии е показателен.

Но това не е всичко. Днес човечеството е изправено пред най голямото предизвикателство в своята история: съхранение на климата и съответно човешката цивилизация. И независимо от почти религиозните притчи че слънцето и вятъра ще ни спасят, ядрената енергетика има и ще продължава да увеличава своя дял в безвъглеродната енергетика на света.

За да се случи това е необходимо да се направи следващата стъпка в развитието на ядрените технологии особено тези които превръщат един иначе безполезен материал като урана в чиста енергия с огромен потенциал. Водещите ядрени държави (САЩ, Русия, Китай) разработват следващото поколение реактори, които ще заменят съвременния ядрен парк от реактори второ и трето поколение, като нашите в Козлодуй и потенциално в Белене. За това обаче ще са необходими 30 до 50 години. Масовото използване на атома енергия е разглеждано от водещи организации като Масачузетския Технологичен Институт, МААЕ, Международната Агенция по Енергетика и др. Резултатът винаги е един и същ: без масивно навлизане на атомна енергия ще бъде на практика невъзможно да решим климатичния проблем. Но за да случи това е необходимо ново поколение от свръхбезопасни, по ефективни и лесни за обслужване атомни генератори на енергия (електричество, висока температура за различни индустриални процеси и др.)

Ако сега има определени затруднения в бързото въвеждане на тези технологии то е защото редица държави и правителства се оттеглиха от развойната дейност в ядрената област и оставиха всичко на т.н. “енергиен пазар”. Рано или късно ще стане ясно че това което днес наричаме “енергиен пазар” е изкуствено създаден механизъм за препродаване на енергия от комисионери при което цената на крайният потребител става само по висока. Това спира развитието независимо че някои стават милионери за сметка на огромната част от населението. В нашият свят, в който почти всичко зависи от наличието на електричество би следвало по-добре да разберем електроенергията стока ли е за да се продава на пазар или част от инфраструктурата на обществото от която зависят транспорт, здравеопазване, образование, финанси и всичко каквото друго си помислите. Това не следва да се изхвърля изцяло на произвола на т.н. “пазар”, особено ако искаме да решим важните проблеми на съвременния свят.

Новите ядрени технологии са на чертожната дъска и тяхното въвеждане е въпрос на политически решения и разбиране на ролята на ядрената енергетика. Ако ние построим първият у нас реактор от 3+ поколение в Белене то България ще остане в кръга на страните с развити ядрени технологии и ще участва в технологиите от 4-то поколение. Ако се провалим отново или по скоро ако ни провалят отново, то тогава България ще остане със залязваща ядрена програма за още десетина или двадесет години и ще остане да решава проблемите на края на горивния цикъл, без да има ново съоръжение което генерира знание и ресурси за обществото и за нашите деца. Нашите съседи от Румъния като че ли по добре напипват тенденциите на иновативното развитие и вече се включиха в кръга от страните които разработват тези технологии. Не е лошо да купуваме модерни самолети и други технологии но е важно да участваме в разработването на бъдещето на ядрената енергетика.

В АЕЦ Козлодуй се извършват редица технологичните модернизации, водещи до повишена сигурност и удължаване на експлоатационния срок на централата. Какви според Вас са ключовите фактори за успеха на тези проекти по отношение на техническите решения и инженеринговата компетентност?
Да се говори за АЕЦ Козлодуй е лесно и трудно. Лесно е защото АЕЦ Козлодуй е една нормална европейска централа, която съблюдава всички норми на безопасност и ефективна експлоатация. Трудно е защото АЕЦ Козлодуй, както и почти всички атомни централи в света, преминават през един сложен и труден период, в който от една страна трябва ежедневно да изпълняват своята критична роля в енергоснабдяването на страната но и да продължават експлоатационния живот на реакторите и да решават проблемите на края на ядрения горивен цикъл: снемане от експлоатация на стари блокове и обработването и съхранението на отпадъците и отработилото гориво. Ако за отпадъците все пак има решение то за отработилото горива за нас най доброто решение е да работим с някои от големите ядрени държави и решаваме проблемите заедно. Такива са Русия, Франция, Китай. Не смея да споменавам САЩ защото те поне засега не предлагат решение по преработка и дългосрочно съхранение на собственото си отработило гориво, а камо ли да помагат на други.

Що се отнася до компетентността, бих казал че в АЕЦ Козлодуй работят умни и компетентни експлоатационници но имам сериозни съмнения, че голяма част от натрупаният за 40 години опит се губи или от неразбиране на проблема за трансфер на знания или поради структурни или административни проблеми. Това неминуемо влияе на качеството на новото поколение от специалисти. Би трябвало да надграждаш а не винаги да започваш отначало.

Едно от нещата което предизвиква учудване са честите смени на ръководството на различни нива, а това е вредно за висококачествената и безопасна експлоатация на АЕЦ. Все пак съм убеден, че екипа на АЕЦ Козлодуй в кооперация със всички други компетентни професионални наши и външни организации като Атом Енерго Сервис, ТВЕЛ, GCR, Арева, Уестингхаус и други ще продължи да експлоатира централата в следващите няколко десетки години, безопасно като стожер на нашата електро-енергетика.

Ако нещо смущава то е лисата на стратегическо планиране за площадката на АЕЦ Козлодуй. Като че ли следваме събитията, вместо да сме наясно какво ще стане ако се наложи да спрем някои от блоковете по-рано от предвиденото или пък недай бог да се наложат сложни и скъпи ремонти. Редно е АЕЦ да създаде съвет за стратегическо планиране който не само ще помогне на централа да предвижда и планира бъдещето, което е сложно да стане когато имаш ежедневните проблеми на производството, но и да има безпрестанен поглед отвън. На страната и предстои да вземе ключови решения за строителството на нова АЕЦ на Беленската площадка и ролята на АЕЦ Козлодуй ще бъде важна.

В продължение на това, ако се пристъпи към реализация на АЕЦ Белене, кои според Вас са най-важните технологични аспекти, на които следва да се обърне внимание? Как това би рефлектирало върху сроковете за изграждане и бъдещата експлоатация?
АЕЦ Белене е изстрадания проект на българската ядрена енергетика. Ако Козлодуй беше построен във време на икономически подем, мощна индустриализация и недостиг на електроенергия, то проектът АЕЦ Белене попадна в един период на икономическа и политическа криза, смяна на политическата система и тотално преобразуване на българската икономика. Понякога некомпетентно критикуват проекта без да го разгледат в контекста на преобразуването на държавата и икономиката. Ако през 1992 година когато проекта беше спрян поради липса на средства и по политически причини (новите държавни дейци от СДС, Зелената партия, Екогласност и др.) имаха желание да затворят и Козлодуй. Слава богу тогава защитихме АЕЦ Козлодуй, но след 2000 година, отново по политически причини половината от Козлодуй беше закрита за неясни европейски изисквания и договорености, в разрез със правилата за експлоатация и регулиране на безопасността на атомни централи.

Сега АЕЦ Белене е отново на масата за вземане на решения. През 90-те години, след аварията в Чернобил, имаше едва ли не кръстоносен поход срещу атомната енергия. Сега когато сме изправени пред тотално закриване на въглищната енергетика поне в Европа, и когато климатичните изменения вече плашат и децата, ядрената енергия е единственият мощен, не въглероден, мащабируем и високотехнологичен енергиен източник, който заедно с възобновяемите източници да спаси климата на планетата. Не бива да се забравя че за разлика от възобновяемите източници ядрената енергетика е добре изследвана за целия цикъл на експлоатация от рудодобив на уран до преработването и съхранението на радиоактивните отпадъци и има демонстрирани решения и технологии.

Тепърва ще разберем реалната цена на възобновяемите източници и тяхното въздействие на околната среда и икономиката.

Ако АЕЦ Белене се построи с чуждестранен партньор то нашата роля е да гарантираме че използваните технологични решения са на най-високо техническо ниво. Независимо кой притежава акциите на предприятието, когато става дума за АЕЦ е важно регулиращият орган да изисква от всички по веригата на снабдяването и строителството високо технологични решения и гарантирана безопасност за много години напред. Ако нещо ме плаши това е загубата на знания и компетентност за строителство на АЕЦ което имахме в миналото. Това изисква максимално концентрация на национални компетентност и строителен потенциал без политически пристрастия. Необходима е и сериозна програма за образование и преподготовка на техническия персонал на всички нива. В това отношение ролята и отговорността на АЕЦ Козлодуй ще бъде голяма. Времето ще покаже как този проект ще се развива, но имам чувството, че това е последния влак за развитие на българската атомна програма. Другото потенциално развитие е в Козлодуй но затова е необходимо съответното стратегическо решение.

Как бихте коментирали и необходимостта от инженерни кадри, в случай на изграждане на нови ядрени мощности. В каква степен България може да разчита на собствени ресурси и каква външна подкрепа би била необходима?
Атомната енергетика е особена дейност, в която са преплетени високотехнологични научни знания от почти всички области на човешкото познание, социални и мениджърски умения и политическа грамотност. За това подготовката на кадри за атомната енергетика е ключов елемент от всяка една ядрена програма, за което се изисква солидно инженерно и ядрено-инженерно образование, високо професионално техническо образование и разбира се изграждане и поддържане на култура на безопасност на всеки един етап от експлоатацията. Ако по общи показатели може би имаме добър опит в подготовката на кадри ( имаме специалност ядрена енергетика в МЕИ, атомна физика и атомни централи в СУ, техникуми и учебен център в Козлодуй ) то аз имам сериозни опасения че има много каквото да се желае, особено ако се реши да се строи още една атомна централа. България няма единна национална програма за подготовка на кадри за АЕЦ, която да включва образование на техници и инженери за АЕЦ но и елемент на просвещение на всеки от училищната скамейка до пенсиониране. Едно добре информирано общество по всички проблеми и изисквания за използване на атомна енергия е залог за безопасност и вземане на правилни решения. Преди няколко години някои решиха да правят референдум за Белене, което беше пълна глупост. Не бива да искаш хората да решат проблем, който не си обяснил по един системен начин. Но това не е само наша грешка. И други интелигентни държави правят тази грешка по политически причини и след това съжаляват или се чудят как да променят погрешни решения.

Независимо дали ще се строи нова АЕЦ или ще продължим да експлоатираме Козлодуй за още десет, двадесет или тридесет години ни е необходима стратегическа програма осигурена с ресурси за поддържане на национална компетентност в ядрената област. Не трябва да доказвам това, достатъчно е само да погледнем към страни като Обединените Арабски Емирства, Турция, Саудитска Арабия, Египет и много други, които имат огромно желание и средства да развиват атомна енергитика но нямат нашият опит и компетентност. Мнозина даже не подозират каква роля могат да играят нашите атомни специалисти например в турската атомна програма и как това може да влияе на отношенията между нашите страни.

Би било странно ако ние поради неразбиране или недомислие от страна на ръководители на различни нива останем без необходимите ни кадри и се наложи да търсим такива отвън. Това се случи у нас през 90-те години но сега когато сме и членове на ЕС, решението на въпроса с кадрите за атомната енергетика не е само административно задължение но и политическа отговорност.

В заключение, как бихте коментирали политическия риск по отношение на ядрените проекти у нас?
Мега проектите, ядрени и неядрени, почти винаги са натоварени със сериозен политически риск и това важи особено силно за страните с развита демокрация. Политическите рискове са както вътрешни, породени от различната позиция на политическите субекти и тяхното желание да наложат своя теза на развитие, и външни когато развитието на един мега проект не устройва интересите на един или друг геополитически играч. Белене е типичен пример и за двата. През деветдесетте години освен икономическия срив и рязък спад в необходимостта от нарастване на инсталираната мощност които реално спряха проекта, редица партийни субекти и неправителствени организации използваха АЕЦ Белене за да се докажат, рецитирайки откровени глупости и лъжи за техническия проект, площадката и какво ли не. Нито един сериозен учен или специалист не подкрепи това, независимо че БАН беше използван едва ли не като ракета носител на политическите амбиции на различни хора.

Възстановяването на проекта дойде като едва ли не компенсация за тъжното и некомпетентно затваряне на 4 блока на площадката на АЕЦ Козлодуй (и досега подобни блокове работят в Европа, Русия и срокът им на експлоатация се удължава!!). Политическият натиск от страна на ЕС и САЩ беше огромен, за което България плати и продължава да плаща цената на това политическо недомислие. Това не оправдава факта, че проекта беше възстановен без сериозна, публична обосновка и гаранции че политическия риск може да бъде управляван.

За никого не е тайна как проекта беше спрян отново през 2013. Котлована на АЕЦ се наводни и превърна в гьол, а направените стъпки по закупуване на тежкото оборудването си ги платихме и сега сме в уникално за света положение да седим с готов проект, лицензирана площадка, закупено ядрено оборудване и неясно политическо бъдеще на проекта. Искрено се надявам, че този стратегически за България и региона проект този път ще издържи на външния и вътрешния натиск и ще бъде довършен със или без чуждестранен партньор.

Другото е ясно, оставаме на края на Европа, с неясна икономическа перспектива и бягащо население. Някой тогава може да постави въпроса: А защо имат АЕЦ въобще?