ЕНЕРГИЯ - Списание за оборудване, технологии и инженеринггодина XI, брой 2, 2019

Приоритет е запазване на водещата ни роля на енергийната карта на Европа

Разговор с Министър Теменужка Петкова, Министър на енергетиката на Република България

Приоритет е запазване на водещата ни роля на енергийната карта на Европа

Уважаема Министър Петкова, бихте ли споделили как виждате България на енергийната карта на Европа през 2030 година?
Енергетиката е стратегически за всяка икономика отрасъл, за който е необходима дългосрочна визия, на база на която да се определят конкретните стъпки за постигането на заложените цели и политики. Основен приоритет за нас е запазването на водещата роля на България на енергийната карта на Европа. Уверена съм, че след не повече от 10 години страната ни ще бъде не само на енергийната карта на Европа, но и ще е незаобиколим фактор на нея.

Моите очаквания са през 2030г. България да бъде с още по-добре развита газова и електроенергийна инфраструктура. Ще са изградени липсващите междусистемни газови връзки със съседните страни, ще сме диверсифицирали източниците на доставки на природен газ. Това означава и по-изгодни цени, защото ще имаме възможност за избор заради създаването на конкуренция от страна на вносителите на енергийни ресурси, както и поради факта, че ще сме успели да обединим пазара си на електроенергия с тези на съседните страни.

С реализирането на проекта за газов разпределителен център на територията на страната ни, България ще се превърне в ключов енергиен фактор в Югоизточна Европа. По отношение на електроенергетиката смятам, че е напълно реалистично атомната енергия от нова ядрена мощност да стане част от енергийния микс на страната и региона.

Предвижда ли се приемане на нова енергийна стратегия за България и какво трябва да съдържа тя като основни параметри?
България има своя енергийна стратегия още от 2011г., която е действаща до 2020г. В Министерство на енергетиката е създадена работна група, която работи по енергийната стратегия на България до 2030г. с хоризонт до 2050г. В разработването на стратегията следваме принципите на европейското законодателство в областта на енергетиката при отстояване на националните ни интереси. За основа ще използваме Интегрирания национален план в областта на климата и енергетиката. Проектът на документа бе разработен от енергийното ведомство в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, беше публикуван в официалния вестник на Европейския съюз на 21.12.2018г. и влезе в сила на 24.12.2018г. С тези планове се определят националните цели на държавите членки и политиките и мерките за постигането им. Това гарантира постигането на целите на европейско ниво до 2030г. в областта на изменението на климата, а именно 32% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и поне 15% междусистемна свързаност.

Проектът на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата е устойчив, социално приемлив и гарантира националните интереси на страната ни. Документът обхваща периода от 2021г. до 2030г., включително в перспектива до 2050г. В началото на януари проектът на плана бе изпратен в Европейската комисия и публикуван на сайта на Министерството на енергетиката. Европейската комисия ще извърши оценка на проекта и ще издаде препоръки за крайния вариант на плана до 30.06.2019г.

Казусът Белене и изтичащият ресурс на АЕЦ Козлодуй. Бихте ли споделили с читателите на списание Енергия, какво се прави в тази посока?
През месец юни 2018г. Народното събрание на Република България взе решение за възобновяване на търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ Белене при определени параметри. АЕЦ Белене следва да се осъществи на пазарен принцип (без сключване на договори за задължително изкупуване на енергията от българската държава, без предоставяне на преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, без сключването на договори за разлика, без предоставяне на корпоративни гаранции и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията) и без предоставяне на държавна гаранция. В изпълнение на решението на парламента, в Министерството на енергетиката бе разработена процедура за избор на инвеститор, която бе представена в началото на месец ноември. Процедурата за избор на стратегически инвеститор и възможност за включване с миноритарно участие на големи индустриални и други консуматори на електрическа енергия в реализацията на проекта посредством участие в капитала на проектната компания или чрез договори за изкупуване на електрическа енергия.

В процедурата са заложени редица условия, така че да се защитят в максимална степен имуществените и финансови интереси на българската страна, да се осигури енергийната сигурност на Република България, както и да се гарантира безопасното използване на ядрената енергия. Експертите в Министерството на енергетиката и в Национална електрическа компания изготвиха необходимите документи и процедурата стартира през месец март.

До момента няколко компании, световни лидери в бранша, са заявили интерес към проекта. Това са Китайската Национална Ядрена Корпорация (CNNC), Корейската хидро-атомна енергийна компания, френската Фраматом. Руската корпорация Росатом като конструктор на проекта многократно е заявявала интерес за участие при неговата реализация. В края на миналата година получихме писмо от американската компания Дженерал Електрик, която заявява, че може бъде доставчик на различни пакети, включително свързани с оборудване на турбинна зала и на трансформатори. От Дженерал Електрик изразяват готовност и за подкрепа при осигуряване на финансиране, обезпечено от експортни кредитни агенции.

Българската държава, чрез НЕК като собственик на активите, също ще участва в проекта. Предвиждаме държавата да разполага с блокираща квота. Това е важно, защото при изграждането на такава стратегическа мощност ядреният риск се носи от държавата. Доколко е реален този интерес и как ще се структурира проектната компания, ще стане ясно след приключване на процедурата за избор на стратегически инвеститор.

Запазването на капацитета и развитието на ядрената енергетика при стриктно спазване на международните норми за безопасност е основен приоритет на правителството. Затова работим активно и за удължаване живота на пети и шести блок на АЕЦ Козлодуй. Уверени сме, че това е основен механизъм за осигуряване на електроенергия от нисковъглеродно производство на достъпни цени за потребителите, както предвижда европейската политика.

През 2017г. пети блок вече получи лиценз за нов десетгодишен период от Агенцията за ядрено регулиране. През есента на миналата година документите за удължаване на живота на шести блок също бяха внесени в АЯР. Резултатите от изпълнените мерки по проекта за удължаване на живота показват, че оборудването, строителните конструкции и системи могат да бъдат експлоатирани безопасно до 2047г.

Газовият казус. Кога ще се постигне диверсификацията на доставките като прогноза. Колко трябва да плати държавата ни? И обществото ни.
През последните няколко години работим активно за постигане на диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ в интерес на конкурентоспособността на икономиката и в интерес на всички потребители. Диверсификация на доставките може да има тогава, когато има различни източници на тези доставки. Според нашите прогнози това са: газ от каспийския регион, руски природен газ, евентуален местен добив от Черно море, втечнен природен газ, който може да бъде и от по-далечни дестинации. Това са и потенциалните източници за захранване на газоразпределителния център Балкан – концепция, която разработваме съвместно с Европейската комисия. Хъбът ще се състои от необходимата инфраструктура за доставка на природен газ от поне три различни източника и от борса за търговия с природен газ, която ще е дъщерно дружество на Булгартрансгаз. В края на 2018г. актуализирахме енергийната стратегия с оглед на променената ситуация на газовата карта на Европа. Стремежът ни е България да остане незаобиколим фактор в региона, разбира се, при стриктно спазване на европейското законодателство.

За да осигурим доставки за хъба от различни източници, България ще участва чрез Булгартрансгаз като акционер в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Решението за това бе взето в края на миналата година. Така ще можем да си осигурим доставки и от по-далечни дестинации, включително и САЩ. На 17 януари Булгартрансгаз стартира процедура по регистрация на дъщерна компания – Газов хъб Балкан, която ще оперира платформи за търговия с природен газ. В синергия с физическата инфраструктура на газоразпределителния център ще се осигурят необходимите предпоставки за изграждането на първия ликвиден физически и търговски газов хъб в България.

Продължава и изграждането на газови връзки със съседните страни. Строителството на междусистемната връзка с Гърция ще ни осигури връзка с Южния газов коридор, а чрез него – суровина от Азербайджан и други страни от Каспийския регион. Това строителство трябва да започне през пролетта, така че връзката да влезе в търговска експлоатация в началото на 2020г. Булгаргаз има подписан договор за доставка на 1 млрд. куб.м. природен газ от находището Шах дениз 2 от началото на 2020г.

Проблемът с въглищните централи. Може да постигнем отсрочка, но и ще трябва да ги закрием след определени от ЕК срокове. Каква е алтернативата им?
Запазването на комплекса Марица-изток е друга наша водеща задача в областта на енергетиката. Тук говорим не просто за енергетика, а за енергийна и национална сигурност, тъй като въглищните централи осигуряват повече от 40% от електроенергията в страната. Благодарение на тяхната работа, чрез използване на местен ресурс, българските индустриални и битови потребители получават електроенергия на достъпни цени. Ясно е, че без електроенергията от топлоелектрически централи в момента енергийната ни система не може да функционира. Осъзнавайки стратегическата им роля, през миналата година правителството предприе поредица от мерки, целящи продължаване работата на въглищните централи. Радвам се, че в тези наши усилия бяхме подкрепени на практика от цялото общество – работодателски организации, синдикати, работещите и живеещите в района на комплекса Марица-изток. В Министерството на енергетиката бе сформирано Координационно звено, което активно си взаимодействаше и подпомагаше централите при подготовка на техните искания за дерогация. От комуникацията ми с Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околна среда мога да кажа, че новото комплексно разрешително специално за ТЕЦ Марица изток 2 е готово. Това означава, че централата ще може да работи, докато ресурсът є бъде напълно изчерпан.

Знаете, че чрез БЕХ направихме усилия и закупихме също необходимите квоти за работата на централата през тази година. В края на декември закупихме всички необходими емисии, които са близо 9 милиона за над 330 млн. лева.

Запазването на капацитета на комплекса Марица-изток за възможно най-дълъг период от време ще ни осигури енергийна сигурност, тъй като отново подчертавам, че производството на енергия е от местен ресурс – лигнитни въглища, които можем да използваме през следващите 60г.

Последните месеци бизнесът се оплаква от увеличение на цените. Какво се случва на свободния пазар на електроенергия?
За нас е важно българският бизнес да работи при пазарни условия, така че да е конкурентоспособен в международен план. Винаги сме се отзовавали на техните искания за провеждане на срещи и сме дискутирали актуални теми от енергийния отрасъл. В тази връзка в началото на месец януари в Министерския съвет проведохме заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където заедно с представители на работодателските и синдикалните организации обсъдихме състоянието на свободния пазар на електроенергия. Последваха и две срещи с председателя на Комисията на енергийно и водно регулиране г-н Иван Иванов, за да потърсим генезиса на проблема и да го разрешим в оперативен порядък.

Големите енергийни консуматори закупуват необходимата им енергия от Българската независима енергийна борса, която оперира три платформи – пазар Ден напред, централизиран пазар за двустранни договори и пазар В рамките на деня. След последните промени в Закона за енергетиката цялото количество произведена енергия се предлага през борсата. Би било логично предприятията да закупуват енергията предварително и в дългосрочен план, тоест от платформата за двустранни договори и друга по-малка част от Ден напред. Това ще осигури предвидимост на разходите им за електроенергия. Проблемът за тях на този етап е на пазар Ден напред, където се получават флуктуации в цените. Една от възможните причини за това е фактът, че електроразпределителните дружества вече по закон закупуват необходимата им енергия за покриване на технологичните загуби от борсата, а не както преди, директно от АЕЦ Козлодуй по регулирана цена, определена от КЕВР.

От страна на Министерство на енергетиката, респективно БЕХ ЕАД, изразихме готовност за извършване на анализ, свързан с техническите възможности на ТЕЦ Марица-изток 2 ЕАД, АЕЦ Козлодуй ЕАД и НЕК ЕАД за осигуряване на допълнителни количества електрическа енергия на БНЕБ ЕАД и по-конкретно на платформата за търговия Ден напред. Осигуряването на допълнителни количества за пазара Ден напред ще повиши ликвидността и ще гарантира по-голяма предсказуемост при борсовата търговия. Като друга мярка за стабилизиране на пазара бе обсъдена възможността да бъдат създадени нови стандартизирани продукти за търговия на борсата.

За да елиминираме евентуални проблеми на пазара, заедно с КЕВР предприехме спешни мерки. Стартирахме съвместни проверки на трите електроразпределителни дружества. Според своите законови правомощия експертите от Министерството на енергетиката ще проверяват техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти, както и ще извършат отчет на електромери и електрически табла. В рамките на своята компетентност регулаторът ще провери дали трите дружества изпълняват своите лицензи. Целта е да проверим дали начислената енергия е реално потребена.

Ускоряването на обединенията с други пазари в района на Югоизточна Европа също бе набелязано като допълнителна дългосрочна мярка за разширяване на възможностите за търговия и стабилизиране на цените. Най-напреднали са разговорите за обединение с македонската и румънската борса. До няколко месеца този процес ще има конкретни резултати.