Вярвам, че ролята на топлофикациите ще става все по-значима

Разговор с г-н Тодор Николов, Изпълнителен Директор на Веолия Енерджи Варна ЕАД

Уважаеми г-н Николов, наскоро бяхте удостоени с престижното звание „Енергетик на годината“. Бихте ли разказали накратко за изминатия от Вас път в областта на енергетиката?
Преди дни споделих, че тази награда бе една много приятна изненада за мен, особено отчитайки това, че след събитията през зимата на 2013г., тя беше временно замразена. Приемам я като признание за опита, но и за всичко, което се е случило през последните няколко години. Тук отново бих искал да благодаря на всички екипи, в които съм работил и които съм ръководил, както и да благодаря на семейството ми, което ме е дарявало с любов и е стояло зад гърба ми.

Наградата е и повод за равносметка – наистина опитът не е за пренебрегване. Започнах работа по специалността ми от ТУ-София, топлоенергетика, през февруари 1994г., почти след студентската скамейка. Професионалният ми опит е почти изцяло в енергетиката, с изключение на един малък период от две години и половина, когато се занимавах с обществен транспорт. Работил съм в ТЕЦ Русе – тогава централата беше част от гигантската НЕК (създадена по модела на EDF през 1992 година), после стана самостоятелно дружество и след това се вля и стана част от Топлофикация-Русе. След това бях в ТЕЦ Девен (ДЕВЕН АД, част от групата СОЛВЕЙ) – един прекрасен период, в който имах шанса да науча много неща, да бъда в чужбина и да се занимавам с различни проекти, както в производството и модернизацията на генерирането на енергия, така и в организационната и управленска структура. И на двете места преминах през различни позиции – от експертни до управленски.

Както знаете, сега съм в Далкия, част от групата Веолия. И както обичам да казвам – работя в „малката енергетика“, но онази, която скоро ще е най-значима. За мен и разбиранията на групата за бъдещето на енергетика – това са инсталациите, които произвежда и доставя на локални платформи, близо до клиента, независимо какъв е той – индивидуален потребител или индустриален такъв. През последните 10-12 години успях да надградя образованието и уменията си с още една магистратура, но по икономика, няколко ценни специализации по управление и лидерство.

От гледна точка на опита, който имате, как бихте коментирали предизвикателствата в топлофикационния сектор, от технологична гледна точка?
Бих искал да започна отговора на този въпрос, по скоро с предизвикателствата, с главно П, отправени към сектора от страна на правна рамка и регулаторна рамка. И така – за последните 4 месеца имаме 3 изменения и допълнения в Закона за енергетика. Две от тях пряко и негативно повлияха върху сектора. Последното решение – вноската във фонда за сигурността на енергетиката, определена като 5% от приходите от продажбата на електроенергия. Това е индиректен данък, който за нас във Варна се равнява на малко над 650 хил. лева на годишна база и изцяло анулира допълнителните приходи, които КЕВР определя за норма на възвръщаемост за дейността. Т.е. с други думи – дружеството ще излезе на загуба от оперативната си дейност. Тук не говоря за финансови разходи и разходи извън лицензионната дейност, които допълнително натоварват резултата в отрицателна посока. В допълнение с промените от март т.г. ние бяхме „наказани“ чрез въвеждане на квоти за високоефективно комбинирано производство. Във Варна ефектът е намаляване на комбинираното производството с над 8000МВтч, при ефективност от 85%. В същото време тази енергия, в сравнение с предната година, е компенсирана от кондензационните централи с нетна ефективност от 35%. Това ли е икономическата логика и далновидността при вземане на решения, били те и политически? С последното решение на КЕВР делът на ВЕКП в общото производство на електроенергия е 5,2%, а в общото потребление на електроенергия – 6,8%. Това със сегашните цени дава отражение от 9,30лв/MWh от близо 200лв. върху крайната цена на електроенергията, а само преференциите дават 2,70лв/MWh. Ако преференциите на топлофикациите се променят с +/-10 лв., това ще даде ефект от само 50 стотинки за MWh в крайната цена на тока. Това ли са лошите топлофикации? Срещу това ли се борим? Много спекулации има в обществото и много политици претендират, че топлофикациите са виновни за всичко.

Тези решения са тласък към фалит на сектора и в подкрепа на това следва да спомена, че за последните 10 години в България са затворени 7 от 22 топлофикации. Паралелно в Германия, Англия, дори съседна и топла Гърция, както и в други страни на Европа, този бизнес се развива чрез подкрепа и насърчаване.

От технологична гледна точка това са предизвикателства, свързани с изискванията за високоефективно комбинирано производство, които са в сила, както и с изискванията за ефективност на топлоснабдителните мрежи в ЕС, които ще са в сила след 1 януари 2016 година. През последните 10 години в България се наляха пари за модернизацията на източниците, без това да е достатъчно, както и в мрежите. Второто направление е свързано с огромни капиталови разходи.

Топлофикационният сектор в страната има традиции, но инфраструктурата е на над 30 години и се нуждае от реновиране. Например, всички топлофикации имат мрежа с дължина над 1900 км, а за обновяването на само 50% от нея са нужни над 1 милиард лева, в зависимост от технологията и материалите.

Това е стратегическа инфраструктура и практиката в ЕС е да се допуска финансиране по европейски и национални програми, независимо кой е оператор на мрежата. В България само едно от дружествата има достъп до подобно финансиране, но при силно лимитирана рамка. Останалите просто сме извън приоритетите на правителствата. Съвместно с Асоциацията на топлофикациите се опитахме да убедим управляващите да върнат това финансиране, макар и частично, от структурните фондове, но без успех. Сега се надяваме, че дирекция Енергетика към ЕК ще ни подкрепи в тези усилия, след като начертае Пътната карта за развитие на топлофикациите с хоризонт 2050 година. След това пак ще сме принудени да въвеждаме политики на ЕС, а не да следваме нашите нужди и експертиза.

Как оценявате значението на инженерните кадри в енергетиката и тяхната подготовка. Какви наблюдение имате и какви очаквания имате в тази посока?
Екипът е важен елемент във възможността на една фирма да функционира. В сектор като топлофикационния са нужни особени компетентности, както в технически, така и в търговски аспект. Инженерните кадри и специалности, свързани с топлоенергетика, електроенергетика и електротехника, топлотехника и хидравлика са от изключителна важност за стабилността на сектора и дейността. Във всяка топлофикация има нужда от тези компетентности. Все по-трудно се намират топлоенергетици или топлотехници. Този глад е по-слабо изразен за електроспециалностите, но съществува.

В този дух на мисли – време е техническите университети и секторът да си подадат ръка и да направят тези специалности атрактивни за младите хора, които искат да се развиват в сектора. Не говоря за подготовка на кадри без съобразяване с пазара, но да се произведат компетентности, които да покриват тези нужди. За втора година с Асоциацията на топлофикациите провокираме диалог и споделяме своя опит, за да се поддържат и научните среди с новостите и иновациите в сектора. Надявам се, че ще се намери най-добрата форма за това сътрудничество.

В заключение, как виждате развитието и значението на топлофикационните централи в средносрочен аспект?
Това е най-здравословният, икономичен и екологичен начин на топлоснабдяване за отопление и горещо водоснабдяване. Няма как, след като тези технологии предлагат брутно производство над 85% и щадят първичните ресурси, генерирайки икономии на първично гориво над 20% (при изискване от 10%), да нямат бъдеще. Напоследък се прави съчетаване на възобновяема енергия с класически технологии – добра иновация с голямо бъдеще. Тук идва и ролята на клиента и обществото. Няма топлофикация без верни и предани клиенти. Няма и как да се развива секторът без подкрепата на обществото, в лицето на местна власт и администрация.

В средносрочен план – ще изживеем поредната и много тежка криза, породена от политически натиск и решения. Ще е много трудно и болезнено, но ще ни помогне да преосмислим моделите и бизнеса. В дългосрочен план вярвам, особено след подкрепата от страна на ЕС, че ние, топлофикациите, имаме своето място под слънцето и то ще става все по-значимо.